„И докато разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях; но силата на очите им бе отслабена, за да не го познаят.“ (Лукя 24:15-16)

За прочит: Лука 24:13-32

Със семейството ми бяхме отишли на разходка в парка. Изведнъж изгубихме от поглед малкия си син. Започнахме да го викаме и търсим навсякъде. Минувачите ни подсетиха да го потърсим в изкуствения лабиринт наблизо. Изкачихме се на една платформа, от която имахме по-добра видимост и много се зарадвахме, когато го видяхме - изгубен из лабиринта и доста изплашен. Ние го виждахме добре от високо, но той нямаше никаква представа накъде да тръгне, за да излезе. Страхуваше се, че не ни вижда. За щастие съвсем скоро го прегърнахме и успокоихме.
Това ми напомни за историята с пътниците към Емаус, които не можеха да разпознаят Христос след Неговото възкресение. Те чуваха гласа Му, виждаха лицето Му, но не осъзнаваха Кой е е Той.
Понякога изпадаме в такава ситуация. Изправени сме пред проблеми, които ни плашат и ни карат да се чувстваме несигурни. Тогава Исус ни предлага водителство и надежда. дори в на-трудните моменти Той продължава да крачи с нас по пътя, да държи ръката ни и да ни води към доброто.

Молитва: Любящи Боже, привличай ни отново при Себе Си, когато сме обръкани. Показвай ни пътя, по който искаш да ходим. Амин.

Мисъл за деня: Когато се чувстваме изгубени, Христос е при нас, за да ни помогне и да ни води.

Автор: Люис Джоунс (Аржентина)

Да се молим за: СЕМЕЙЙСТВАТА НА ИЗЧЕЗНАЛИ ДЕЦА.