По Надежда Тинчева 

Той беше в първата си младост.
Летяха волните му дни.
Но срещна Нея. Оттогава
животът му се промени

. Обикна я така, без повод.
Но да й каже не посмя.
А тя бе малко по-особена -
не забеляза, не разбра.

Изнизаха се две години...
В страданието възмъжа.
Макар че още я обича,
усеща сили за борба -

със себе си и със съдбата,
с илюзиите в тоз живот...
Но с вечен белег във душата
ще помни първата любов.