Да бях едно от земните морета,
а ти да ме обграждаш – като бряг,
навярно и Земята би усетила,
че нося и любов, и тъмен грях.

Не съм... Но мога да си го представя:
безбрежност – с разбушувани води;
над мен Небето нощем полудява
и ми дарява наниз от звезди.

А ти от ревност почваш да се рониш  –
превръщаш се на жалки съсипни.
Изчезнеш ли, ще ми остане спомен,
как само те докосвах  със вълни.