Мишена бях на ветровете * есенни.
Обрулиха ме диво. До листо.
Защото нямах нито дом, ни песен,
където да намеря свой подслон.

Мишена бях. От всичките посоки
нападаха и късаха от мен.
А болката достигаше до кокал,
духът ми се бунтуваше пленен.

И осъзнах, че трябва ми посока.
Избрах звезда и към целта поех.
Летя нагоре. Няма край високото.
Под мен вилнеят злите ветрове.

*...на ветрове мишена - С. Г.