Усещам, че нещо покълва у мене, 
но още  образ, без име.
Прилича на мъничко маково семе,
пребродило своята зима..

И все се препъвам, когато те срещна.
Ти виждаш, дори се  усмихваш.
И става ми топло, и става горещо,
когато със поглед ме милваш.

Разлиства се макът,  сърцето  ми пърха,
усетило пролетен полъх.

Дали е оная, наречена Първа?
Кажи ми го – само със поглед.

В сърцето е стаена обич
и чувствам нежния ти зов.
Без думи и без глас се врича
и разцъфтява от любов.
***
Две хубави очи ме галят с лъчи.
Сърцето ми е като струна,
трепти и от любов прелива.
***
Отново хубав стих за Любовта!
Поздрави, Ели!:)))))))))

Препоръчвам ти да си публикуваш тези стихове, вместо да ги пишееш по коментари.
Бъди здрав!

Ето го втория стихо отговор от мен, Ели:)

От пепелта...

ела със мен в далечната страна
без име без посока без огради
кристал ще съм от бяла светлина
косите ми ще бъдат водопади

със устни ще те пия във нощта
очите ми ще те побират в дните
а обичта ни ще я пази тишина
раздиплена по склона на скалите

ела и потуши във мен страстта
от пепелта ме издигни и възроди ме
че само с тебе някъде в кръвта
откривам истинското си неповторимо име

22.01.2015
@Eli