Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.01.2015 22:15 - Като конче, като риба...
Автор: stih Категория: Поезия   
Прочетен: 2077 Коментари: 4 Гласове:
5

Последна промяна: 04.07.2018 07:11

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Може и така да бъде, щом ме стигне старост -
може любовта да стихне - като болен на легло.
Но в съня ми ще възкръсват знойни спомени-жарава,
( че не се забравя лесно туй, което е било).

Днес ме грабват и понасят безпосочни ветровете -
разпиляват ме над свои и над чужди брегове.
Губя се и се намирам. И щурее ми сърцето -
като конче по ливади, като риба сред море.

Времето само" подрежда и пътеки, и посоки.
Не поставя барикади, нито крепостни стени.
Днес е моят ден и искам да се вдигна нависоко.
Утре може да остна зад затворени врати.





Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. delfins - Хубав и мъдър стих, извор на сърцето, песен на щурче, с огъня и вихъра на Любовта!
27.01.2015 01:00
Като волна птица в небето,
като буйно конче сред поля,
тъй щурее ми сърцето
и препуска, като морската вълна.

Само миг и младостта ни отминава,
ще останат само спомени с любовта.
И утеха ще ни бъде само,
че на младост сме били с криле на любовта.
***
Хубав и мъдър стих,
като извор на сърцето,
като песен на щурче,
с огъня и вихъра на Любовта!
И тук прочетох на един дъх!
Усетих нежност, топлина,
песен на щурци,
мирис на море, горещи нощи...!
Поздрави, Ели!:)))))))))
цитирай
2. stih - Благодаря, Сашо!
27.01.2015 02:24
И дано някой да не си помисли, че правим диалог с теб.
Знаеш, че не предизвиквам никого да ме коментира - затова напуснах сайтовете...
цитирай
3. cinderellathespy - "Може и така да бъде, щом ме стигне старост..."
27.01.2015 18:59
Вятърна цигулка...

изгубих се в една гора
вървях между треви дървета
от клоните струеше светлина
в следите ми се сливаха небета

аз дълго скитах с плачещи очи
и твоя път опитвах да открия
шептяха ми далечните звезди
наричаха ме с име самодива

накрая остарях и смърт дойде
превърнах се във шепот на светулка
запазила душата си – дете
открих те в трелите на вятърна цигулка

27.01.2015
@Eli

Понякога хората се уморяват от комуникации.
Аз пък затова напуснах блог.бг и се приютих
в моето Вятърно. :) Там съм си смълчана,
насаме с космическото вътре в мен...
Понякога се появява някой като теб, Ели, който
ме провокира да изкарам от дълбокото (ми) думичките...
Благодаря ти!
Хубава вечер,

Ели (from Somewhere in the wind...)*
цитирай
4. stih - "Превърнах се във шепот на светулка"
27.01.2015 21:57
Не случайно се срещнахме, ЕЛИ. Навярно има нещо общо между нас - като душевност и като стил на писане.
Чета те тук. Като свърша, ще те потърся и в твоето "Вятърно".
Благодаря и за този стих - копнежен и тъжно романтичен...

Спокойна вечер и успешни дни!
Елица
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: stih
Категория: Поезия
Прочетен: 1324913
Постинги: 654
Коментари: 1666
Гласове: 3387
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930