Дордето търсех думите за теб,
на рамото ти кацна гълъбица.
И литнахте към Седмото небе...
Далече бях -
не чухте моя писък.

Но по-добре. Не мога да ви спра.
Не може даже Господ да попречи.
Една любов се ражда от искра -
пожарите обгарят
надалече.

Хубав стих за любовта!
Кратко, образно и наситен с чувства!
И сякаш чувах писък като екот!
И си спомних, че съм чел и преди твоя стих със заглавие - „Пожари”.
Поздрави, Ели!:)))))))))

Да, поставих по-атрактивно заглавие... :