Дели ни цяла планина от думи,
изгубили значение и зов.
Не спира да ги трупа помежду ни
една недоизносена любов.

Когато си отида, ще е зима
и ще оставя стъпки по снега.
Ако ме искаш, тръгвай, настигни ме,
за да повярвам , че си бил сега.

Със прекършени слепи криле...

пак те плаках в полята на север
със прекършени слепи криле
още в тъмното мисля за тебе
и те чакам под нямо небе

тази обич на две ме разкъсва
и ме връзва за извор и бряг
все към теб вия с вълче препускане
отговаря ми белия сняг

а дали те достига копнежа ми
знаят само сестрите звезди
колко дълго ще бъдеш съдбата ми
просто тихо в съня ми кажи

30.01.2015г.
@Eli
______________________________
Bryan Adams - Please Forgive Me
http://youtu.be/9EHAo6rEuas

Струва ми се, че за любовта се пише или всичко или нищо. Ние май успяваме да изпишем всичко, Ели или почти всичко! Тая песничка звучеше днес по едно време в колата, докато се прибирах от работа. И някак бе в странен унисон с мислите ми и сменящия се пейзаж на полетата... После се сетих за твоето стихо и това горното излезе при мен...
Прегръдка топла от мен!*

Елица - Ели (както ме кръсти един приятел преди време)

Едва ли може да се каже всичко за любовта.
Но усещам, че с теб ни свързва едно еднаквото за това чувство - повече като копнеж и несподеленост...
Много е хубав стихът ти, Елица, наситен с тиха опоетизирана тъга.

Топлинка ти изпращам.
И много обич в дните ти! :)