Във този бар тя идва всяка вечер

и впива поглед в малката врата –

да влезе някой, да я забележи

и тихо да й върне любовта...

 

Не идва никой. Времето отнесе

магията на нейните очи.

И ето, вече подранила есен

невидимо в косите й гнезди.

 

И пак си тръгва. В полунощ. Самотна.

Смутен, до нея Вятърът върви.

Нашепва й един далечен спомен –

за стръкче неразцъфнали мечти...

 

Тя идва в старото казино всяка вечер
и търси своите мечти и любовта.
Уви, останали са само далечни спомени
и сякаш в косите й дошла е есента.

Бледнеят нежните черти,
отминала е младостта красива.
Но още грее огън в очите,
сърцето й жадува за любов.
***
Хубав стих, наситен с чувства и мъдрост!
Изпълнен с обич и навяващ тъга за отминалата младост и любовта!
Не знам защо, но си спомних за друг твой чудесен стих „От много хубост“
И дано всеки има своя миг и да срещне Любовта!
Поздрави, Ели!:)))))))))

Да, има общо между двата стиха и се учудвам, че помниш...

Спокойна и успешна нова седмица! :)