Дори когато вече нищо нямаш
за другите, ти имаш сетива  –
за всички цветове на тази драма,
наречена "живот" и "свобода".

Когато даже близки те предават,
когато си отива любовта
и нови рани в тебе се отварят,
и вместо въздух, дишаш самота,

дори тогава си оставаш факт,
частица си от този земен хаос,
от чудото, на име "кръговрат...
Живей и знай: не си роден нахалос.

Отломките сбери, сглоби се пак.
Отново се роди  – със нова цялост.
Живей напук. Живей и на инат.
Защото всеки край е и начало.






"

че те открих, Ели. Разкошно пишеш... и въздействащо.
Аплодисменти!

Сега остава само да те открия... :)))

Хареса ми.

Късно видях, извинявай!