Бързат колите. И бърза светът.
Бързам и аз - нямам време.
Дайте зелено, сторете ми път  –
някъде питат за мене.

Някой ме чака, повтаря без глас
моето име на срички.
Ляга в очите ми топла мъгла –
зная, че вече обичам.

Господи, как си нарекъл така  –
да се усещат сърцата?
Тръгнат ли двама ръка за ръка,
тяхна е вече Земята.

Моля да се оправи броячът под стиховете ми.

С уважение: Елица

Беше удоволствие да видя стихотворението на една влюбена жена.
Не преставай да си такава!
nalia

Чудесен и докосващ стих за любовта,
задъхан, с хубави рими и ритъм,
като песен, извор от сърцето!
Поздрави, Ели!:)))))))))

Всъщност, влюбена е Лирическата... :)

Радвам се, че се запознахме. :)