Дори с едно парченце от крило,
ще полетя,
защото те обичам.
Което преди мене е било,
не искам да го знам.
И го отричам.

Ще бъде само мое
и докрай
това небе от влюбени зеници.
И даже да ме дави във тъга,
из него ще се рея -
като птица.

Чудесен стих за Любовта!
С много обич, сила и красота!
С хубави рими и ритъм, като песен!
Очите са като магия и прозорец на любовта.
Чрез тях докосваме душата и жадно пием,
като от извор със жива вода!
Особено ми хареса втория куплет:
- „…Небе от влюбени зеници …
… из него ще се рея – като птица“!
Поздрави, Ели!:)))))))))

Извинявай, чак сега видях.
Поздрави!