Постинг
26.02.2015 20:07 -
Книжна лодка
"В косите си дъха ти приютих"
Косите ми попиха твоя дъх -
усещам го, когато ги разресвам.
Не го отми ни вятър, нито дъжд
и в него диша първата ни среща.
Два белега все още ме болят,
оставени от жадните ти пръсти.
По тях да тръгнеш, ще откриеш път,
към моята неразгадана същност.
Съдбата плисна между нас река.
Тя с времето все по-дълбока става.
Но аз превръщам онзи миг сега
във книжна лодка.
И към тебе плавам.
Косите ми попиха твоя дъх -
усещам го, когато ги разресвам.
Не го отми ни вятър, нито дъжд
и в него диша първата ни среща.
Два белега все още ме болят,
оставени от жадните ти пръсти.
По тях да тръгнеш, ще откриеш път,
към моята неразгадана същност.
Съдбата плисна между нас река.
Тя с времето все по-дълбока става.
Но аз превръщам онзи миг сега
във книжна лодка.
И към тебе плавам.
Замръзнали вселени*
Учителското тяло на Първа софийска девич...
Какво е НЛП и как може да ни помогне
Учителското тяло на Първа софийска девич...
Какво е НЛП и как може да ни помогне