Дъждът си идва с темпото и ритъма
и сам не знае колко ще вали.
Изсипва се без мярка, до насита -
от всяка капчица у мен боли.

Като съчми са дребни, но попиват
направо във целта. Небесен морз.
Най-дивата любовна серенада
под моите прозорци - в полунощ.

Изплуват спомени... Нали тъй някога
подобен дъжд ни срещна в точен час?
А после много дъждове валяха,
но пълнеха две локви между нас.

И улицата наша наводняваха,
превръщаха я често във река.
А ние с теб - на два различни бряга,
си махахме безпомощно с ръка...

Сега вали. Отново ми напомня
за времето под общия чадър.
А зад прозореца светът огромен
спокойно спи. Под ромона на дъжд.

Дъждът вали, вали и ми напомня
за твоите нежни очи и коси,
за уличката малка с брезите,
и трепети когато с теб се запознах.
***
Хубав стих, наситен с чувства,
с много обич и малко тъга!
Обикновено твоите стихове са кратки, ясни
и докосващи сърцето и душата!
Твоя стих не е с кратък формат,
но е все така преливащ от обич, нежност и тъга, образен и вълнуващ!
Поздрави, Ели! Честит Национален Празник! :)))))))))

Честит Празник!
Здраве и обич пожелавам! :)