Аз няма да потропам на душата ти.
(Не нося нито спомен, ни мечти.)
Догоре е зазидана вратата ми
и, за да влезеш, трябва да рушиш.

Със камъните, хвърлени по мене,
ти сам затрупа входа. И сега
дори пролука няма да намериш,
в която да ми подадеш ръка.

И няма смисъл. Чувствата изстинали
са айсберги под тихата вода.
Единият ни бряг е вече минало,
а другият - ранена свобода.

Хубаво стихотворение!

Честит Празник - Осми март!
Здраве и късмет! :)