Пристъпва  тихо Пролет пъстроока.
И пак в небето люляци цъфтят.
През всичките си радости и болки,
вървя сама, към тебе търся път.

Ще стана малка горска теменуга,
ще пръсна виолетови лъчи.
През всичките любими, през съпруга,
на мен да спреш жадуващи очи.

Много красиво пишете... Учудвам се за малкото ви прочита, но това дали има значение?! Дори на един блогър (ка) да докоснете сърцето, достатъчно е. Топлотата на душевната ви даденост е завладяваща.
Поздрав за хубав ден!

Наистина ми стига един човек като Вас да почувства думите ми.
И, понеже съм Ви задължена за тънкия усет, ще Ви кажа, че публикувам в блога и с ник tryn. :) Там ме четат малко повече.
Благодаря за прочита и оценката.
Бъдете здрава и всичко добро!
Елица

Чудесна творба! Усетих пролетта!
Поздравления - Лита

Обичам изненадите... когато са за Добро (тъй като "злото" не преинавам- то "злото" е само липса на Добро т.е. това, което е несъвместимо с Живота!)
Благодаря ти!

Направихте деня ми красив.
Благодаря! :)