"Аз съм само минало...", М.М.

От миналото идвам - тъмна сянка.
Отдето мина, пръскам хладина.
А ти си крехко стръкче и ме мамиш -
с най-хубавото име на жена.

Аз дънер сух, а ти брезичка бяла -
като видение от младостта.
Събуждаш в мене обич закъсняла,
разравяш въглените на страстта.

Това е изпитание - да чувстваш
в кръвта си порив, а в сърцето - смут.
И, сякаш разлюлян от земни трусове,
за миг се виждам надалеч оттук.

Съдба човешка! Бързо остарява
плътта. Но не сърцето и душата.
И късната любов отваря рани,
които не зарастват и Оттатък.