В една скала край прилива родена,
тя бе черупки две и кухина.
Невзрачна мида, най-обикновена...
Но всичко промени една вълна":

на пясъка небрежно я запрати
и слънцето за миг я позлати;
намери я детенце и я грабна –
за спомен от онези морски дни.

Сега сияе като летен изгрев
във детските възторжени очи.
И, без сама да е родила бисер,
тя също като бисерна блести.

Възторг, радост, слънчева позлата ... без бисер, но много по-скъпа!

Хубав стих, за малките неща в живота,
които носят радост и топлина!
Усмихна ме по детски!
И аз понякога събирам черупки от миди
за спомен от лятото и морето.
Имам коментар и на твоя стих „Шепа вишни“.
Поздрави, Ели!:)))))))))

и очите ми веднага попаднаха върху нашите мидички
от морето... поздравления за топлото усещане..

Сърдечно блгодаря на всички!
Сашо, казах ти за Трън, за да не губиш време да ме търсиш по сайтовете, където вече не публикувам. Не се чувствай длъжен да ме коментираш навсякъде.
Поздрави!