Ще си отида, както съм дошла -
във ден обикновен от календара.
Със грешна или с праведна душа,
все някак ще премина през Чертата.

А времето, в което съм живяла,
във спомените само ще кълни.
Веднъж в годината - на моя "празник",
в една свещичка болка ще вали.

По моята пътека ще се нижат
и същите, и по-различни дни.
Един далечен правнук ще запишат
на името ми. Или...може би.

Но не това, а другото е важно -
че и след мен животът, вечно млад,
ще продължава и ще се възражда.
Като победа вечна над смъртта.

Красиво, улегнало, мъдро - и толкова песенно! Поздрави, Ели!

Радвам се, че ме четеш и разбираш.
Благодаря за насърчителните думи.
Спокойна нощ! :)