Една любов се случва като дар -
от Бога, от Съдбата, от звездите...
Тя търси във душите ни олтар
и тихо влиза, без да ни попита.

Събаря всички крепостни стени.
Превзема сетивата и ги води -
през върхове или през падини.
Понякога и през пустини броди.

Не чакай да е вечната усмивка.
Не искай да е вечно цъфнал цвят.
Тя може да е пагубна напитка,
но винаги е нов, вълшебен свят.

Вярно, Ели - понякога "пагубна", но винаги опияняваща - такава напитка е любовта. Поздрави!

Благодаря за прочита и подкрепата!
Спокойна и слънчева неделя! :)