В такива мигове не трябват думи.
Сълзите само пречат, не помагат.
Не пропаст, планина е помежду ни -
ти там си връх, пък аз съм долината.

И кретам си до тебе - като сляпа.
Уж ти ме водиш, а пък все се спъвам.
Сезони минаха, не идва лято.
Сто нощи прекосихме - няма съмване.

Навярно трябва вече да се връщам -
по стъпките, които още дишат.
По пътя вятърът ще ме прегръща.
тъгата ми във песен ще опише.