Ще ме намери някой по-различен.
Ще ме рисува с ярки цветове.
Ще ме нарича "моето момиче"
и за ръката ще ме поведе.

Ще тръгнем двама в нашата пътека
и ще открием Златната река.
Пречистени  във нея ще засветим -
от истинска човешка доброта.

Тогава ще ни грабне любовта
и няма да ни пусне да си идем.
Така ще ни развежда по света,
додето всички чудеса не видим.

Хубаво е да си влюбен,
щом са две сърца ведно.
Някой да нашепва твойто име,
да те води по пътеки чудни,
в топли нощи с мирис на сено.

Някой да потъва в очите ти,
и отново в тях да се намира.
Да те рисува с длани и с устни
и в снагата и косите ти замира.
***
Чудесен стих, пълен с обич, топлина!
Хубаво е любимия от радост да сияе и „моето момиче“ те нарича!
Поздрави, Ели!:)))))))))

Благодаря, Сашо!
Бъди влюбен и обичан! :)