Ти гроб си нямаш. Но едно бесило

издига чак до облаците ръст.

Земята, дето беше те родила,

за жертвите от него прави кръст.

 

И ето, близо век и половина,

все кръстове по нея се редят.

Народът ти нарича я "Родина",

през дебрите към тебе търси път.

 

И пак с надежда гледа към небето.

Религия му е един копнеж -

да види как ще скъсаш сам въжето,

като месия да го поведеш.

 

Както обикновено става, попаднах в този блог случайно. И бях удивен! Срещнах се с голям, истински поет. Прочетох много от творбите - всичките прекрасни. Но "Апостоле!" е връх. В него има толкова философия, колкото може де се побере на хиляди страници.

Трудно се пише за такъв голям патриот, революционер, национален герой
и светла личност, като Васил Левски!
Ели, преди време беше писала, че ще публикуваш стих за Васил Левски и очаквах с нетърпение да видя хубав стих посветен на Апостола, който да отеква надалече като звън на камбана!
Ти наистина си написала много силен стих достоен за Апостола!
Прочетох стиха и при първата редакция на 18.02.15г.
Всяка строфа е стегната,
има заряд и динамика,
има връх и копнеж,
има надежда и почит,
за една свята личност, герой!
За кой ли път доказваш че имаш дарба и си една от най-добрите поетеси!
Твоите стихове са кратки, с ясни послания, с хубави рими и ритъм, пълни с чувства
и докосват душата и сърцето на читателя!
Поздравления!:)))))))))

Върнах се към стиха си и го прочетох отново - да повярвам на думите ви.
Чувствам се толкова задължена!
Благодаря ви!
Бъдете здрави!