Понякога и пролетта не може
да дойде с най-доброто си лице:
ту сняг позакъснял ще я тревожи,
ту  ще я рошат лоши ветрове.

Понякога и лятото е тъжно -
забравило зад облак жарко слънце.
Едва успява да довърши жътва,
за спомен взема неузряло зрънце...

Понякога и аз съм по-различна
от образа, със който те плених.
И нося ти най-трудното обичане,
в което няколко лица смених.

А обичта също е многолика:))))
Хубави стихове! Поздрави, Ели!

Намираш време за всеки и за всичко...
Благодаря и много радост през следващите летни ни! :)