Ще тръгна с птиците, ще те оставя.
Без мен ще бъдеш същото море –
с вълните, бреговете... и със тайните –
в дълбоките ти водни светове.

И ще ми липсваш  – ласкаво и топло.
Насън ще ме погали твоят бриз.
Когато ми е тъжно и самотно,
ще идвам  – и през зимата дори.

Оставих малко мои стъпки в пясъка.
(Вълните скоро ще ги заличат.)
От тебе шепа мидички отнасям –
бележа с тях обратния си път.

Поздрав, Ели !

Винаги се радвам да те видя...
:)