Мечтите ми от нещо се уплашиха
и литнаха наесен - като ято.
Душата ми - с осиротяла пазва,
тъгува по отминалото лято.

От пламъка на спомена се топли,
изрича думи - с устни побледнели.
И в тези дълги безлюбовни нощи,
сънува необрани слънчогледи...

Ти можеш ли мечта да нарисуваш,
или като звезда да я откъснеш?
На мен я наречи, ако се случи -
със нея любовта ми да възкръсне.

Последното четиристишие е особено прекрасно.

благодаря, Железов!
Такива думи вдъхновяват...
Поздрави! :)