(Вдъхновено от разказа "Неспокойствие", Injir)

Всичко си имаше -
беше му пълно и равно:
обич, спокойствие, сигурност...
И - сивота.
Как се изпречи на пътя? -
Сърцето му грабна.
Някак за миг преобърна във него света.

Малка дивачка,
сякаш в гората родена.
Все по чукарите тича да къса цветя.
Всичко умеят ръцете й.
Нейно е времето -
денем и нощем със нея върви любовта.

Радост му даде.
И тръпка.
И вечна тревога:
млада и щура е,
а пък душата й - птица.
Ревност, съмнения...
И във сърцето му - огън.
Нека!
Той знае,
че точно такава я иска.

От всичко можеш да направиш хубаво и емоционелно стихо!
Поздрав, Ели

но е хубаво, че го казваш.
И дано!
Писането ми е пристан и отмора...

Поздрав и от мен!

И аз обичам малките Дивачки, Стих. А след стихотворението ти "Тревожна обич" си обясних защо ги обичам толкова.

Поздравление за хубавата творба!

П.П. По дефиниция "малка Дивачка" е жена на възраст под 40 години.
Това е само НУ, но не и ДУ.

В разказа образът на малката дивачка е много по-пълнокръвен и вълнуващ.
Ще се радвам да го прочетеш.

Благодаря за присъствието ти.
Поздрави!

Поздрави, пишеш чудесни стихове!

Поздрави ти изпращам - с благодарност. :)
Елица