Когато болеше, изплаках те в стих.
Сега от сълзите си бягам.
И не че пораснах. И не че простих.
Разбрах, че сълзи не помагат.

Безпаметен търсиш на всички страни –
в очите със яростна жажда.
А аз съм ти пристан - след тежките дни.
И само посрещам-изпращам...

От счупена лодка ще взема весла.
Сама по вълните ще плавам.
И твоето  мило "Добре си дошла"
със лека ръка ще удавя.

Доста болки отболяват...

В стих е лесно - и да боли, и да преболява...
Хубави дни! :)