(По разказа "Орехът", Йорданка Андреева - ASTERI)

Под ореха... Намериха го мъртъв.
А бе го посадил с такъв мерак!
Мечтаеше там люлката да върже -
за рожбата от първия си брак.

Не доживя. Зли сили завидяха,
проклеха го да чака ден след ден.
Годините безплодни отлетяха -
ни смях, ни плач, ни стъпки на дете...

На Деветини* младата вдовица
под ореха изплакваше скръбта си.
И чу - по име някой я повика,
и портичката се отвори с трясък.

"Дойде ли време ореха да брулим?" -
попита и усмихнат приближи.
О, миг на дива радост! И на ужас! -
"Манол, мъжът й, връщаше се жив!"

Така й се видя. Изгуби свяст.
А онзи, дето питаше за ореха,
до нея коленичи. И в захлас
започна да я милва и говори...

Заляха я вълни от топлина.
Превзе я най-коварната измама.
Отдаде му се - някак си в съня.
И този грях във тайна си остана.

След девет месеца роди момче.
"Бащичко цял!" - говореха жените.
И само майчиното й сърце
откриваше на Другия очите...

* Помен на деветия ден след смъртта.

Линк към разказа: 

http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&thold=-1&mode=flat&order=0&sid=182521#1716882