Градът осъмна в бяло - свеж и мъдър.

Денят за поздрав вейна още сняг -

затрупа с преспи вчерашната мъка

и тихо се усмихна под мустак.

 

По снежната покривка - птичи стъпки -

същински морз от мене чак до теб.

И дрянът вече почна да напъпва.

А в мен покълва обич. И расте.

 

Усещаш ли? - По въздуха се носи

ухание на зрялост и копнеж...

 

Аз мога по снега да тръгна боса -

ти само с поглед да ме призовеш.

Усетих топлината на ръцете ти,
ухание на нежност и копнеж,
снежинки как танцуват с пируети
и блясък в очите, с които ме зовеш.
***
Снегът от обич се стопява,
по стъпките ти никнат дъхави цветя.
Душата ти е като птица бяла,
отпивам глътка нежност, красота.
***
И след години твоите стихове са все така докосващи, с дъх на обич и топлина!
Весело посрещане на Новата година, Ели!
Много здраве, любов, радост, късмет и вдъхновение!:)))))))))

И аз от сърце и пожелавам да посрещнеш 2016 година сред любими хора.
Нека ти донесе здраве, сполука във всичко, споделена любов, и много, много добрини!
Бъди благословен!

Снежно, нежно, обичливо, вдъхновено да ти е!...

Все така с будна съвест бъди!
Здраве и лично щастие!
Весело