Един автобус те отнася на изток --
и дваж по-далече от мен.
И слиза небето по-сиво, по-ниско,
пронизва ме с поглед студен.

Пълзят часовете -- настъпани охлюви,
и трупат у мен самота.
Не знаех, че с толкова пареща болка
ще тръгне от нас любовта.

Не знаех... Когато сърцето обича,
измисля добри чудеса.
Но идва мигът на раздяла. И всичко
се сбира в едничка сълза.