(По разказ на Дани Сулакова и с нейно знание)


Бе избрала маса до прозореца -
в малкото, уютно кафене.
Скицникът немееше отворен -- върху голите й колене.
  
Търсеше мотив и без съмнение, щеше да рисува самота -
(толкова години разпилени
бяха й отнесли младостта).

Моливът се плъзна от ръцете й -
(сякаш знаеше къде и как).
Спря се най-невинно до нозете му,
той го взе с потръпваща ръка.

Стана, приближи. И поглед дързък
впи задълго в тъжните очи.
Нещо, от светкавица по-бързо,
мина между тях и ги сближи.

После всичко стана по-различно...
Миг един, а сякаш цял живот
все към този поглед беше тичала,
търсейки голямата любов.

---

 

Много хубаво стихо!...

Заслугата е на първоизточника, Марин.
:)))