Момичето порасна, разцъфтя,
дойде й времето и тя се влюби.
А баба й живееше с мечта --
на сватба да я види, булка хубава.

Но черна котка й пресече път --
отнеха й го, друга го отмъкна.
Апокалипсис! Срути се светът.
Девойката се поболя от мъка.

В старицата се сбраха на кълбо
и обич, и обида, и омраза.
Отвърна се от вяра и от Бог -
реши сама да съди и наказва:

Във пазвата си мушна черна връв,
взе остър сърп, излезе сред полето,
намери цъфнал храст - точно такъв
й трябваше за делото проклето.

Отсече го до корен и завърза
накуп зелените му върхове
и с дрезгав глас изрече бързо-бързо:
"Да не прокопсате за векове!"

Така и стана - младото семейство
не бе благословено със дете.
А бабата във гроба си отнесе
товар неопростени грехове.

Да, някои баби разбират от магии...

Това е по истински случай...
Благодаря, че прочете.