По разказа "И днес помня тези oчи"  -- Ringo

Вилнееше Балканската война.
Аз бях дете тринадесетгодишно.
В града бе спряла българска войска –
да отпочине, въздух да подиша.

Безводен град бе Струмица тогава,
а жадни бяха нашите войници.
Рояк момчета хукнахме със радост –
манерките да пълним със водица.

Задъхан се завърнах и подадох
манерката на "моя" стар войник.
С една ръка я взе и с благоданост
в прегръдка топла сякаш ме плени.

Притисна ме към силното си тяло,
погледна ме с най-тъжните очи –
във тях небето беше слязло цяло,
с въпроси, пред които се мълчи.

Огромни, като кладенци дълбоки,
сред мъжкото брадясало лице,
издаваха непоносима болка
на клетото му бащино сърце.

Едно дете навярно го очаква.
Дали ще се завърне жив и здрав?

Тръба изсвири. Почваше атака.
Очите му отрониха сълза.

http://www.stihovebg.com/Proza/Razkazi/I-DNES-POMNYA-TEZI-OCHI/220716.html

Честит Национален празник, мила Ели!

Война, небето сиво е, косите побелели,
от срещи със смъртта и от раздели.
Майките пищят, жените плачат, овдовели.
А в детските очи въпроси… Баща се моли,
дано да може пак да ги погали.
***
Силен, образен и докосващ стих!
Поздрави, Ели!
Честит национален празник!:)))))))))

Закъснях с поздрава за Празника, но нека ви е светло и празнично в душите всеки ден!
Здрави и вдъхновени бъдете! :)