Износиха се всички цветове
на мислите и чувствата, с които
пътувахме към нови светове.
Остана бялото – недоизтрито.

Като начало. Като празен лист,
на който първи думи да изпишем –
за всичко, дето радва и боли
до края чак, до сетното ни вдишване.

Не е картина любовта, не е.
Не трябват всички багри на Дъгата.
Един цвят стига да си избереш
и с него да изобразиш душата си.

Сега е снежнобяло в теб и в мен.
Рисуваме си ангелски крила.
Политаме към първия си ден
и тръгваме по нови стъпала.