Имаше те в малкия ми свят –
с тебе той изглеждаше огромен.
Някаква вихрушка те отвя –
днес те има само в моя спомен.

Спомени –  светулки във нощта –
като малки слънчица изгряват.
Щом това ми даде любовта,
ще те имам в дните си. До края.

Светът ти може да е малък, но е много любовен, чаровен... :)

Много добре ме разбираш, Марин.
Благодаря за неизменната подкрепа. :)

Като волна птица идва пролетта.
С белоснежни вишни и цветя
срещнах теб и Любовта.
Слънцето в твоите очи блести,
и светулки нощите ми озаряват.
***
Както винаги хубав, образен и докосващ стих!
Кратко, ясно, наситен с чувства!
Поздрави и усмивки, Ели!:)))))))))

Със закъснение видях коментара ти – толкова оценъчен и поетично поднесен!
Благодаря ти, Приятелю!
Весели Великденски празници ти пожелавам!