Сама дойдох във ранната ти есен –
поисках да ти бъда късен цвят,
една нелесно сътворена песен,
случаен лъч във тъжния ти свят...

Но ти видя кокиче подранило,
откъсна го и мина покрай мен.
Очите сведох и с последни сили
се върнах в моя недолюбен ден.

Сега те гледам само отдалече –
пречистен от вина и грехове.
Като лавина болката се свлече
по слабите ми женски рамене.

Вина не търся. Нито оправдание.
Разминаха се нашите сърца.
Една сълза е океан страдание.
Пресъхне ли, изгрява във звезда.

Поздрави и нови вдъхновения!...

Благодаря за постоянството! :)