Дали оттук започва старостта –
от стъпките, оловно натежали;
от тази непосилна празнота,
изпълнила сърцето и душата?

Дали оттук, или от някой бряг,
където ненадейно си изгубил
мечтите си. А после си разбрал,
че няма откъде да си ги купиш?

Но все едно. Усещаш старостта
как мислите и чувствата променя.
Пред теб една единствена врата
отваря път към вечните съмнения.

И струва ти се, че били са сън
и младостта, и любовта, и всичко...
Какво от туй, че пролет е навън? –
Не са за теб цветята. Нито птиците..

Старостта е неизбежна и необходима част от живота...

И дано да доживеем... :)