Светът ме плаши. Лудост подир лудост –
войни, разруха, наплив-бежанци...
И става вече непосилно трудно
да оцелееш и да се спасиш.

Сред този хаос любовта едничка
е пристан тих и бряг, и светъл дом.
И само който може да обича,
и стряха ще намери, и гнездо.

Светът се е погубвал и възкръсвал,
защото корен му е обичта.
Земята е осеяна със кръстове –
над всеки кръст изгрявала звезда.

Браво на теб!

И на теб Браво!, че ме прочете! :)