"Дали си струва?", Таня Симеонова

Навярно си струва... И няма да  мисля.
Аз искам докрай да изгарям.
В ръцете на някого да се разнищя –
във миг, който не се повтаря.

И няма да лъжа. Ще гледам открито.
Във мен гордостта ще говори.
В черупка от орех вината ще скрия –
да няма врата, ни прозорец.

Не чувствам ни грях, нито съвест ранена.
(Това е възраждане, зов...)
Отхвърлям през рамо нелепи съмнения
и тръгвам. За капка любов.
.

"За мъничко любов пребродил бих света"...

Хубав стих, въздействащ на сетивата.. Браво!

Бъдете здрави и имайте щастливо лято! :)