Постинг
05.07.2016 08:22 -
Блянове -
Автор: stih
Категория: Поезия
Прочетен: 1306 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 07.05.2018 05:29
Прочетен: 1306 Коментари: 4 Гласове:
5
Последна промяна: 07.05.2018 05:29
Има някъде друго Небе–
то над Седмото тихо синее.
Бяла птица нататък гребе –
аз летя, преродена във нея.
И за там няма грешни посоки.
Всеки път е и верен, и прав.
Неживяна любов тъмноока
ми рисува на изток зора.
Знам, ще стигна и той ще ме чака–
без букет и венчална халка.
И надскочили бездната, мрака,
ще поемем ръка за ръка.
Без сезони, във вечната пролет,
ще разлистваме и ще цъфтим...
Но сега съм измислица в полет.
Всичко друго са само мечти.
то над Седмото тихо синее.
Бяла птица нататък гребе –
аз летя, преродена във нея.
И за там няма грешни посоки.
Всеки път е и верен, и прав.
Неживяна любов тъмноока
ми рисува на изток зора.
Знам, ще стигна и той ще ме чака–
без букет и венчална халка.
И надскочили бездната, мрака,
ще поемем ръка за ръка.
Без сезони, във вечната пролет,
ще разлистваме и ще цъфтим...
Но сега съм измислица в полет.
Всичко друго са само мечти.