Обходих всички морски брегове.
Гостувах на вълните и на бриза.
Проникнах в тайните им светове,
в които само със любов се влиза.

Гадаех на делфините езика.
Разбрах, че те са по-добри от мен.
А чайките ме будеха със писък
и гледах как се ражда всеки ден.

Загребвах от водата нежна мощ,
а от прибоя – непокорна сила.
Със вятъра се любех в бурна нощ –
бе страшно, но и приказно красиво...

Пребродих всички морски брегове.
Почувствах се по- щедра,  по-богата.
И чувам как Морето ме зове –
при  него да се връщам всяко лято.

Поздрави!...

Поздрав е! :)))

О, да, това е и клетвата ни, и орисията ни - да се връщаме все по-влюбени, все по-верни!
Много ми хареса усещането за пространственост и дълбочина, както и богатството от образи и орнаменти! Поздравления!

Винаги вникваш много дълбоко в смисъла на текста.
Ласкаеш ме, благодаря ти.
Топъл поздрав! :)