Догаря лятото във мен,
превръща всеки миг на пепел.
И бързам да спася поне
това, което взех от тебе.

Попивам сетните искри –
дано ме озарят отвътре.
Не бързай, Слънчице, поспри.
Аз неизгряла още мръквам.

красиво и съдържателно... и моите аплодисменти
за теб, Елица...

Винаги си щедра и топлиш...
Щастливо споделена есен!

Благоприятни септемврийски дни!...

Весели празници, Марин!

засенчващо големите напъни на всевъзможни чудовища! Талантливата поезия остава,
шумотевиците безследно отминават, защото са просто чалга.

Изненадваш ме с присъствието си...
Светли и вдхновени дни ти пожелавам!