Поисках да избягам, но се спънах във погледа й горд, самоуверен.
И мислите ми в миг се преобърнаха:
"Не аз, а тя да го краде от мене!"

Това е също сила – отдалече
да го владея с думи, като дъх.
През всички земни пътища пресечени,
до мен достига – като летен дъжд.

Земя съм жадна. Капките изпивам -
(това е също миг от любовта).
Какво че после другаде отива? –
Нали за мен е прекосил света?  

перфектен финал... поздравления, Елица...

Трогваш ме с постоянството си...
Благодаря от сърце!