В тълпата е скрита най-живата сила,
която придвижва света.
Тя всичките свои водачи родила
и дала им в дар мъдростта.

Вулкан е тълпата. Помита, руши
и пътища нови проправя.
И всичките земни човешки души
в невидимо русло сплотява.

Тълпата диктува днес нови закони
и вслушват се в нейния глас
Земята, Небето, Светът милионен...
А нейното ехо съм аз.      

Воят на тълпата заглушава крехкия глас на истината. Тълпата няма позитиви. Тя е тази, която затулва и най-малкото прозорче, гледащо към истината.

тълпата няма позитиви... сътворява само безумия...
а стихът е чудесен...

напред назад Обратно към: [Стихове от 1922 г.][Христо Смирненски][СЛОВОТО]


Тълпите

В тълпите смълчана е буря незнайна;

стопено е слънцето в тях.

И често, сред гълъбов прах,

опасват града те с верига безкрайна

и в тази верига от роби се движи

и черния облак на днешните грижи,

и светлия призрак на празник свещен —

свещения утрешен ден!



За подвиг тълпите ги ражда земята,

за подвиг безумно велик.

И подвига им е безлик.

кат' млечния път разпилян в небесата,

където се сплитат сребристи огньове,

които не може око да улови.

а все пак сияние чудно пламти

в тез бледи, незрими звезди.



В тълпите е скрита душата велика —

душата на новия свят.

И в шумния каменен град,

когато борбата на пристъп ги вика —

тълпите заливат гърмящи площади,

тълпите люлеят грамадните сгради

и блика душата във порив крилат —

душата на новия свят.



"Ботев лист", 18 май (2 юни), 1922

Да, и на мене ми напомни Смирненски. После видях и отговора ти. Сещам се и за финала на "Юноша":
И тогава — залюбен в тълпите, пленен
от лъчите на нова зора, —
без да питам защо съм на тоз свят роден,
аз ще знам за какво да умра.

Не знам какви са били тълпите преди сто години, но определено не симпатизирам на днешните тълпи:)))
Хубави стихове! Поздрави, Ели!

А за ролята на тълпите – във всички времена, се говори тук:



Най-ужасната катастрофа, която може да постигне един народ, е той да изгуби своята национална душа.

Гюстав Льо Бон

На Т. Рибо,

директор на „Философско списание“, професор по психология в Колеж дьо Франс, член на Академията — с дълбоко уважение

Предговор от автора[1]

Сборът от общи черти на характера, наложени от средата и наследствеността на всички индивиди от даден народ, съставлява душата на този народ.

Тези характерни черти са много трайни, тъй като са потомствени, когато обаче, под различни влияния, определен брой хора се окажат събрани заедно в даден момент, наблюдението доказва, че към наследствените им характери се добавя цяла поредица от нови характери, понякога доста различни от тези на рода.

Техният сбор образува една колективна душа — могъща, но нетрайна.

Тълпите винаги са играли важна роля в историята, и все пак, никога толкова важна, колкото днес. Неосъзнатото им действие, подчинено на съзнателната дейност на отделните хора, е една от характеристиките на настоящата епоха.
Бележки

[1] Нищо в този труд, чието първо издание се появи през 1895 г., не е променено. Изложените тук идеи, които тогава изглеждаха доста парадоксални, днес звучат класически. „Психология на тълпите“ беше преведена на много езици: английски, немски, испански, руски, шведски, чешки, полски, турски, арабски, японски и т.н. ↑

Много хубаво стихотворение.Мила Ели, точно днес си мислех, за една книга, даже настолен учебник от университета Психология на тълпата и прочетох стихотворението ти в което се крие дълбока истина!

И аз в момента чета с голям интерес книгата на Гюстав Льо Бон за тълпите.
А стихът ми е бледо отражение на някои идеи в нея, които споделям.
Поздрави!