Този свят, в който има местенце за мен,
е иззидан от бяло и черно.
Той във битки неравни сега е ранен,
но остава на себе си верен.

Аз съм малка прашинка, но чувствам и знам,
че светът диша вечни огньове.
Той умира за миг. И възражда се сам,
за да тръгне по пътища нови.

Този свят е и мой. И боли ме, когато
го отричат, проклинат, погребват.
Само шепичка обич да сложим в Земята,
ново слънце над нас ще изгрее.

Браво!

Радвам се, че те срещнах.
Поздрави!