Реплика на "Телеграфно"– М.М.

Не се завръщай. Няма път обратен.
(Затворени са всичките врати.)
По някаква причина непонятна,
смъртта ме чака – да ме приюти.

И тя едничка днес ме вдъхновява.
Изтрива всяка грешка и вина.
В душата ми надеждица посява,
че Там ме чака обич-светлина.

Надявам се написаното да е някаква
поетична алегория, Ели, а не реалност...
Дръж изживяните любови на разстояние,
но Живей! Дано някой ден преборим смъртта
веднъж завинаги и слънцето да свети и в нощта!
Света има нужда от добротворци
чрез думите като теб!
Прегръдки,

Ели
______________________________________
Поздрав с една песен, която обичам:
Фаворит - Вечност
https://www.vbox7/play:1f4d92fa37

Много мъдри думи си ми казала...
Но мотивът за смъртта е взет от оригинала – стиха на Мисана "Телеграфно", както съм означила под заглавието.

Благодаря за прекрасния песенен поздрав!
Топъл и споделен декември за теб!

Животът, сам по себе си, не е поетичен. Една пчела е най-красива на фона на залеза! Прекрасна лирика, Стих! Има я тази "обич-светлина", за която пишеш. За всеки неминуемо идва ден да я види там - на прага!

... една лирична миниатюра, Мисана.
Благодаря за красивите внушения!
Но избирам обич-светлина тук, на земята.
Благословен декември!

...И се радвам, че изборът ти се ограничава със Земята. Това трябваше да го прочете и Земя. Щеше силно да се зарадва!

...от всичките си никове, Мисана.
Благодаря отново!

Ех, Ели, защо и тъжните неща са хубави?!
Поздрави!
П и е р
ПС - Я ела при мен да се посмееш...
В моя Блог, да уточня, че има и покварени умове...

Благодаря за поканата. :)