Човек се ражда в бели пелени.
Оттам нататък всичко ще пъстрее:
ще среща върхове и падини –
по пътя си, във който ще старее.

Сезоните през него ще минават
и всеки ще оставя по следа.
По нещо ще отнемат, ще му дават,
но той ще си остава господар

на своя ден и своите посоки.
Във спор със кривогледата Съдба,
понякога ще пада отвисоко,
но винаги ще търси свобода.

Човек от зрънце обич е заченат
и носи във кръвта си любовта.
Не може името му да изчезне,
дори да дойде краят на света.

Във спор със кривогледата съдба... Хареса ми много. Поздрави от мен!

И аз харесвам стиховете ти.
Поздрави! :)

дори да дойде краят на света.

Силно прозрение, което осветява и одухотворява цялото стихотворение. Ще остане завинаги в паметта ми. Поздрав, Стих!

В природата нищо не изчезва, а само преминава от един вид в друг.
Когато от любов си вдъхновен, живееш в рая -
това прегръдка "вечност" е в безкрая!
Усмихнат поздрав за теб!:)