Не, аз не искам. Нося негативи,
които ме препъват и греша.
Те хвърлят мрак и в дните ми щастливи,
петна са тъмни в моята душа.

Да тръгна срещу тях, не стигат сили.
(Трагичен сблъсък в  моя малък свят.)
Обръщам се към тебе, Боже мили:
как хубавото в мене да спася?

Терзанията с нищо не помагат –
съня прогонват, будят съвестта...
И не раста, а ставам все по-малка.
Ни себе си, ни друга съм сега.

а навярно и при повечето хора... Хареса ми! Поздрави, stih!

ще изгуби..музата си..
мила софи, за радост обаче
не всички сме ..поети..
и не е и нужно...
поздрави от мен и весели празници!
юлия

как хубавото в мене да спася?...и аз съм си задавала този въпрос много често. Отговора не винаги е лесен, но пък е винаги правилен. Поздрав!!!

стихотворен ъгъл !

Трудно е да вървиш срещу себе си.
Чела съм, че само Чехов е успял коренно да промени характера си.
Може би трябва да се доверим на утвърдения девиз "Бъди себе си".

Светли и споделени празници!

Всичко се мени, тече в една или друга посока ...и миг не спира във времето.
ТОВА Е ПРИРОДАТА, "ПАНТА РЕЙ",КАКТО ГО Е КАЗАЛ ОЩЕ ХЕРАКЛИТ.
Ролята на човешкият ум и разум е в това, доколкото ги има в нас, да насочват тази промяна в правилната посока. Към намаляване, премахване лошото в нас, и насаждане, насърчаване на доброто.
ТОВА Е ПРОЦЕС, МОРАЛЕН И ДУШЕВЕН, КОЙТО НЕ СПИРА НИТО МИГ В ДУШАТА И СЪРЦЕТО НА ВСЕКИ НОРМАЛЕН ЧОВЕК
.

Щом си стигнала до тук, ще се справиш със всички негативи! Следвай духа си, като се вслушваш винаги във вътрешния глас на сърцето си за всичко и така ще бъдеш истинската си, божествена същност. Знай, че си извор, благословен от Бога и всичко ценно носиш в себе си. Знай, че си проявление на Бога, а негативите са предизвикателствата пред теб, които те вдъхновяват да избираш пътя на светлината, за да се превърнеш в светлина. Знам, че ще успееш!
Светъл, творчески път!

Ако се харесваш таков какъвто си, ок. Ако наистина, по законите човешки и божески, доколкото ги познаваш си добрия, правилният човек, който искаш да си, който трябва да си. Което рядко се случва. Във всеки от нас има трески за дялане, и затова идеалният човек е абстракция и мечта.
Затова и добрият, нормален, самокритичен към себе си човек цял живот работи върху себе си и се самоусъвършенства ...

Много мъдри думи ми казвате.
Сърдечно благодаря за вниманието и съпричастието.

Весели Празници ви пожелавам!
Елица