От завист беше! Пламна изведнъж
и думи недостойни наговори.
Пък аз те смятах за разумен мъж –
при тебе идвах със сърце отворено.

Какво да мисля? Как да утеша
ограбеното ми (със взлом) доверие?
Загадка е човешката душа!
Към нея трудно пътя ще намериш.

най-вече за притежателя й! Отлично споделено!

...не познаваш ли душата си, Мисана?
В моя стих загадка е душата на отсрещния, който ме е разолчаровал като поведение.